Веднъж Исус Христос казал една Притча на събралите се хора на седянката, и Исус Христос им казал. Имало един Господар с Прислуга(роби) и им казал, посейте Житото на нивата и те я посяли, и след един ден дошъл човек враг и посял плевели в нивата, и минало време, пък пораснали и житото и плевелите, и прислугата казала на Господаря за това, и те питали какво да правим, да изскубим плевелите, а Господарят казал, не, така ще изскубите и Житото, защото и двете трябва да пораснат повече. Господарят им казал, оставете и двете на мира, и когато дойде време за жътва ще оплевим плевелите и ще ги изгорим, и после ще съберем Житотото и ще го сложим в хамбара. Народът помолил Господ Бог да разтълкува тази Притча, и Исус Христос им казал. Житото са Хората от Бога, а Плевелите са хората от Дявола, а човекът враг, който ги е посадил тези плевели е самият Дявол, и накрая на Века, когато дойде страшният съд едните ще изгорят, а другите ще се спасят. Нали вече се досещате, че тези времена на края на Ерата дойдоха и след време никой няма да толерира плодовете на Дявола и ще има Принудителни Евтаназии, като нещо нормално. Мършата си е мърша и друго не знае да бъде и помията си е помия и друго не знае да бъде. Слава на Отца и Сина и Светия Дух за просветлението на хората, че да не бъдат хората плевели, а пък, аз ще изтърпя този нечестив брат, но той е пътник, като много други хора. Оставям ви и наздраве за Хората Жито, а за хората плевели няма наздраве.