Спасението за Човешката Душа е в Модерното Монашество, което е Живот в Града, но самостоятелен и сам, и си работиш за прехраната, но внимаваш с Хората да не ги научиш да ти тъпчат Човешките Граници на Спокоен Живот, защото, като ти влезе някой в Живота, и този някой не Обича твоето Съзнание и Живот, и твоето Съзнание се разтяга и само Спокойствието може да ви Излекува, защото здравите и здравословни Взаимоотношения и Взаимодействия с някой Човек ви лекуват, а обратното ви разболява. Ако дойде Жена в Живота ви, вие пак мислете, като Монах, тоест със Светла Визия и Уважение(милост и човещина) и Любов(наслаждаване и оценяване) към тази Жена, защото ако тя Цъфти от вашето Присъствие, то тази Жена става ваша Благост във вашия Живот, и това е толкова Красиво. Просто знайте, че ние Хората проправяме Линиите на своята Реалност в настоящето и бъдещето, от това какви сме ние, като Правота и Кривота. Пазете се, и бъдете с Бога и най-вече Богът да бъде във Вас, защото Един Дух имате, и за краткия Живот вие можете да си пратите Духа по дяволите, което е Трагедия. Любовта ще спаси Света, а с Любовта идва и Красотата и Живота и Автентичността на Удоволствените Взаимоотношения и Радости в Живота. Нещата опират до това какъв Мироглед и Светоглед и Визия за Живота имаме. Колкото по-криви и повредени, толкова по-тегави и болезнени за себе си и за Хората около вас, и обратното, защото едното е негодувание и скърцане със зъби, а другото е Удоволствие от Будния Поглед над Всичко, което можете да Облагородите и да се Ощастливите.