Аз съм на принципа пред мен да няма нищо и никой, защото всяко отклонение е меланхолия и тъга и чувство за грешност в Живота. От предишния Живот съм се научил от Ангелите в Отвъдното да бъда неотклонен, както те са неотклонни, и в Детството, като ми отвличаха вниманието от нищото и аз чувствах тази меланхолия, че мога да се затрия в нещо, което е чувстване на гузност и виновност, и го имах това усещане в Подсъзнанието си, че винаги можеш да се отдалечиш от Пътя на нищото, а това е меланхолия и тъга. Просто, като дете и сега не искам да ми отвличат акъла в техните неща, а искам акъла да си е с мен и да почувствам правилното, което да правя. Защото от Беззаконието на Дяволчето, което е покварило целия свят, и заради това има неосъзнати залитания и отдалечаване от съществения път, и така са се образували Войните и Насилието, заради неосъзнат Живот на Същественост в Пътя на техния Живот. Просто Човекът е биологично роботче на автопилот, и винаги може да катастрофира без пилота си. Ето такива страхове имах подсъзнателно, като дете, а и сега ги имам, защото хората вече не са мои, а на Дяволчето, ама пак ще станат мои хора, но старото трябва да си замине и да дадем път на новото и свежото.