Милият Бог(изворът на живота), той е толкова миличък и благичък и миролюбив за Практическия Живот(божието сътворение/неговото дете), тъй като Животът е Спокойствие и Позитивност и Градивност, която развива Разума към Висши Ментални Състояния, а Богът получава толкова Омраза от Изгубените Души, и все Светците им виновни и все недоволни и все нещо криво има в тяхната глава. Така може ли да се Живее в постоянна Липса на Покой, тъй като така стават Хората, когато се повредят. Няма Покой във Вечността, когато Болката на Вируса влезе в Главата ви, и като свикнете с Лошото, вие нямате покой, а това може да е Съзнателно или Несъзнателно, и така ви бръмва Главата и Деменция на старини, и вашият Дух(сърце) вече е Изгубен към своето си Благо за Разума си. Зависи от своя си Дух, що за Съдържание е, като Проявление на своята Сила и Слабост и Убеждения и Дълбочина и Повърхностност и Осъзнатост и Неосъзнатост.