Аз какво, детството ми мина в служебна къща, която е недостъпна сега за мен, и какво да направя. То все едно съм я продал тази къща на други хора, за да си правят детство, а мама сантиментална, въпреки, че не я консумира тази къща, но емоциите не са добър съветник, а практичността е добър съветник, защото аз съм лишен от къщата на Детството си и не живея там, а мама не е лишена от къщата на детството си, и пак не живее там. И какво правим, като не даваме път на предприемачите за нашите къщи, които къщи вече не ни трябват, защото вече сме големи и нямаме детство. Карай да върви, ами от пътувания до това село ще катастрофираме един ден и ще умрем. Господ да ни е на помощ с тези пътувания.