Аз не мога да Усвоя Жена в моето Щастие и моето Леговище, когато всичко в обстоятелствата на моя Живот е Препънато и не е Право за Живота ми, и Логически гледам да го оправя от Основите, а не да замазвам с продължаване на все едно нищо не е, и в Мръсното и Нестабилното да Живея със Жена и Основата да е мой Враг на Провала. Не става, защото както Бога мисли за Оправянето на Света, така и аз мисля за Оправянето на моя Живот. Аз не съм като Ромите, да продължавам, докато всичко е омазано до безбожие и да градя след основите на тази Мазнотия в основите, и после всичко да Рухне от Нерви и Бесове и Деградация, защото не виждам, че Пътят ще върви гладко единствено, ако Основите са Чисти и Стабилни.