Аз вече говорих доста за афекциите на болките в Живота, които, ако не се самосезираме, можем да залитнем към нашата низост, като личности. Аз много удари съм получавал, но с будна съзнателност съм се изправял от омазването на главата до загуба на себе си, защото травмата си е травма, а пък аз съм просто един човек, като вас, защото наистина искам да бъда Човек на съществеността, а не просто някакъв пореден емоционално омазан Звяр в главата и сърцето, като Съзнание, като аморфна простолюдна маса, а просто, като има казус например със Жената, аз да и дам ключа и тя да се усмихне от това, аааааааа, точно така и точно това е. 🙂😉😊😇🙏