Спокойствието в Главата е Животът, а Нервността и Бурността от Емоционалните Сладострастия и Вълнения, които се превръщат в Гняв и Бесове, е Смъртта в Главата. Колкото по-стабилен(духовно мислене) е Човекът, толкова по-силен е той, а колкото по-разхлабен(плътско мислене) е Човекът, толкова по-слаб е той. Да не се нервиш и гневиш за всяка нелепа дреболия в Живота е Сила, а да се гневиш за всяка глупост в Живота е Слабост. Колкото по-силен е Човекът, толкова по-далечен поглед има във Времето, и Обратното, защото Умът, като ти е зает с Гнева и Бесовете, ти си Сляп и не виждаш Нищо.