Пиковете на някакви емоционални афекции са вътре в мен, но със морални устои пазя реалността чиста и претърпявам болката и после я изхвърлям в пространството чрез разум и разбиране и ключове към Отвъдното и така възпитавам Висшите Сили на Планетарния Дух, и Небесните Сили трупат съвременни разбирания, и моята зловеща емоционална афекция се е превърнала в полезна работа за цялото и индивида. Това е да сте силен Човек, а не да каляте своята и чуждата реалност на Живота. За мен е важна реалността, защото тя учи нашите сърца на градеж или разруха, и като пазим реалността чиста няма спомен за нещо ужасно за нас, а просто някаква отминала болка, която се е превърнала в Мъдрост, но ако реалността е вече оцапана, може и да не се превърне тази болка в мъдрост. Опасно е, защото понякога е труден Живота на живеенето.