С Хората Лоши Спомени, а с Извънземните Хубави Спомени. Закоравяло Сърце, Несъзнателност, Плътско Мислене, Мислене в Рамките, и всичко това ме отблъсква от Хората, и аз си станах Асоциален, защото Бъдещето ми би било ужасно, ако стана, като другите, или ако не стана, като другите, и вечно сам ще се чувствам сред Хора, а сега, като съм сам се Чувствам Буден и Жив за Живота си, а с Хората Гния за Живота си. Защото аз Осъзнавам всичко в Ситуацията, а те не, и това го забелязвам и се Чувствам сам сред Хората, нищо че са ми себеподобни.