Като бях много малко дете, ревах, когато трябваше да ходя на детска градина, защото чуждо и някакви щурави себеподобни, които не ми трябват, и някаква хлад, а пък аз съм котка, и си исках уюта на мама и дома, и нищо повече не исках, ама много ме занимаваха всички с глупости, а аз просто исках да съм си вкъщи с мама и да няма пресичане на моята интровертност от липса на интровертност. Не обичах Живота, не обичах Хората, не обичах нищо, а просто бях някак си скован от това, че има хора и хората са щурави, но много обичах да си играя с брат ми Ангел, защото той не беше лош.