Преди да бъда Обладан от Ангелите, видях от терасата как едни улични кучета убиха една улична котка, което е гаден ужас, но колкото повече задълбавам в това нещо, толкова повече мрачно ми става и тръгвам да се разпадам от мизерията на усещането, но съзнателно и инстинктивно отскачам нагоре на повърхността на Живота, за да не се разпадна, защото, ако съм се разпаднал, как въобще мога да продължа нормално напред в Живота. Някакво хем е психика, хем е нрав, хем е воля, хем е инстинкт, хем някакъв характер, хем е всичко, защото всичко в Живота живее заедно, но разделено, като компютърна мрежа от много обекти и истини и неща и работи и щуротии и хубости, и така, какво да правиш.