По принцип понякога не винаги има комфортна точка, където да ти седне дупето, и заради това понякога се получават борбите и опасностите и героите и всичко на света, защото както съм забелязал аз, че Божествената Природа е различна с моята Дяволска Човешка Природа и между двата полюса си има, като връхче на пирамида, но не стъпало, и двигателно нагоре, после от върха падаш надолу и пак трябва двигателно нагоре, и после пак падаш от връхчето, защото не е стъпало да седнеш, и после пак двигателно нагоре, защото падаш надолу, и така се израства и се става Човек, като образуването на диаманта под Земята, когато за материята няма покой и тя се образува, като диамант, и така, какво да правиш, но диамантите са красиви, но опасни от проклятия, заради Демоничните обитатели под Земята, където са Диамантите. Не всяко красиво създание е безобидно, както Великата Природа на Светия Дух е създала своите Животинки, като например, птичетата Свраки, защото са ми съседчета и си гледам понякога, и исках да кажа, че те са красиви създания, но грачат, като Страшни Създания, и така Великата Природа е уникална със своите начала на Добро и Зло, като естетическо усещане.