По принцип е много трудно да устоиш на болката срещу поглъщане на Злия Дух(забранения плод). То просто е разбираемо, защото не всеки е настроен психически да устоява и да знае, че каквото му се даде все ще може да го издържи и преодолее, и заради това така, но нали, ако не искате да ставате тежки и на ръба на тъмната лудост от Ярост, учете се от Христовото, за да се настроите психически да издържате всякаквите системни болки. То така, аз като бях на кръста пред заплахата на Забранения Плод, си викам, Ангелче, защо ми даваш болка от изкушения, и той каза, не гледай нагоре, и на мен ми дойде мисълта, че щом Змията ми дава болка, а тази Змия е много мила и хубава, като това е Ангелчето, и аз повярвах, че няма друг път, освен да го преодолея, защото повярвах, че нещо толкова мило няма да ми даде нещо, което не мога да преодолея. Все едно покорна Жена съм, ама не съм се водил по себе си и по своята воля, а просто се доверих на милото Ангелче, нищо, че той е и Змията в митологията за Адам и Ева и Змията и Забранения Плод. Просто аз не се водих по моята индивидуална воля и решения, а се доверих на волята и решенията на Ангелчето, защото той е по-голям от мен, защото понякога не бива да се водим по нашата индивидуална воля, а по-волята на по-голямото(цялото).