Като млад не обичах Живота, защото имаше нещо гнило в усещане от неизвестното, което гнило не знаех, и си викам, че щом има нещо гнило значи всичко е мизерия, но в момента в този момент Животът ми е хубав, като песен, и така бях, че внимавах, доколкото е възможно, и не бях проблемно дете, а по-скоро кротко дете, а ако съм имал някакви хленчения, това е било инцидент, а не рецидив, тоест не е било в характера ми, а в някакви аномалии на моментите на влиянията отвън към мен и моите самопрецаквания към ядове, че да бъда дяволче в краткия временен момент. Хаос и разруха, но с разум оцелях. 🙂✌️☀️🌙