Аз нямам някакво ментално усещане за пазене на някакво образувание на пазене на ментално его, защото в това път няма, като адекватност и същественост за нещата, като поне съм го осъзнал, и карам направо, като Мъж без лигавщини, че да пазя някакви междучовешки усещания на някакви безпътици за обич към себе си. Обиждаш ме, няма грижи, а сега кажи същественото, защото Сиянието на Съзнанието е благодат поради това, че е лекота, че не пазиш земни илюзии за себе си. Аз съм нищожен Човек, но каквото полезно мога да направя с Бога, за мен ще е чест и радост и удоволствие без трупане на тежести от човешки гордост и предразсъдъци.