Това са моите ядове и гняв и травма, че Човекът не се е ограмотил и оформил в характера, за да предлага добро, а е подивял Човекът и Човекът не може да търпи Човекът от липса на някаква нормалност между Хората, заради неграмотност на Характера(сърцето), като основният ориентир и спокойствието и оттам Характерът да усвои грамота, че да не предлага мизерия, а да предлага хубост между Хората. Аз която и дума да се сетя, все е неприятна, защото от неграмотен характер до неграмотен Живот и развалата към развалата и така в един порочен кръговрат, защото емоционалното вечно няма угаждане в една спокойна точка, че Човекът да е Човек.