Аз не обичам насилието, защото то нали може да не е лично, защото проблемът не е в жертвата, а в насилника, и той насилникът се бори със себе си, бие себе си, но отдушникът е жертвата, но насилието е излишно страдание покрай системното, и заради това се разваляме, като Хора, заради излишното, като токсикация от невежеството си и пропуските в своята личност. Заради това пледирам за качество, като възпитание и образование на Децата и Възрастните, защото без качество си изкривяваме вътрешните духовни убеждения за Живот и Сътворение и Хора и всичко, и пак се разваляме, и пак ме хваща разстройване и негодувание.