Нека да се обичаме вече и да не се напрягаме много в някакви гадни мисли от всякаквите неща от Живота, и да не залитаме несъзнателно към тези неприятни неща, защото, като си научиш характера да приема за свое лошотията, това е трагедия, и аз се разстройвам, когато се развали някой човек, само защото е залитал в несъзнателността си и е приел за свое мизерията за Сърцето си. Повечето неща не са лични, но много често реагираме трагично на някакви временни щуротии, защото залитаме, защото все едно човешкото е крайната и върховна цел, че все да се ядосваме, като го приемаме лично, заради това тръгваме към развалата си, не винаги съзнателно или май е по-често несъзнателно. Просто преминаваме през Живота, и пазиме баланса и разума в себе си, а не да се клатим, като чувал с картофи, че не е станало, както сме изисквали и така от спад на духа към лошо учение за сърцето(характера) си.