Неправомерност на живеенето за глава и сърце води до развала и озверяване и чудовищност на сърцето(характера), и така се разтяга Съзнанието и то загива и се удавя в бурността на емоциите и губи своето сияние. Има много хора, които са живели лош емоционален Живот, заради несъзнателност на живеенето, и заради това са отблъскващи, като характери. Просто не е имало кой да им каже тези слова, за да се спрат в Живота и да си починат, и като нямат съзнателност, нямат чувство за самосъхранение на разума си, и са станали изгубени души. Само да отметна, че Служителите на Църквата говорят тези неща, ама няма слушатели, защото Хората не са търсили Извора, не са търсили Бога, за да получат Душевен Мир и Удовлетворение.