Смъртта е тежест, болка, която се трансформира в резултат на емоционално изкривяване, което образува, като плод ей тия дяволии на егоцентризъм и егоизъм и пошъл характер и груба и сляпа душа, и въобще ощетяване на човека от тежести и болки, по-често подсъзнателни и несъзнателни, заради основното, че не сме внимавали в Живота да си пазим чисто сърцето от макро и микро грехове, защото най-вероятно по природа нямаме чувство за вътрешно, личностно самосъхранение, и така в един порочен кръговрат на тежести към тежести и болки към болки и страдания към страдания, заради незнание за законие в безболезнеността на Живота. Аз по-често съм отказвал в Живота, отколкото да съм приемал, и оцелях и се запазих в главата и сърцето. Животът е лекота и без болка, която образува, като плод грамотност и вежество за невидимите вселенски закономерности, които пазят от тежести и болки от греховете на Смъртта, и така в един благороден кръговрат на опазване и спасение на човешката душа(подсъзнание/дух) и личност(съзнание/глава) и характер(сърце/нрав/воля).