Аз като ми е много трудно в Живота се свивам в себе си и намирам сила да продължа, а не мисля за крайности, а просто давам отдушник на съществото си в гледки или светли спомени. Колкото повече живееш, толкова по-голям шанс да откриеш панацеята, а като не се живее нищо няма да се открие. Аз ако се бях самоубил, заради трудностите, сега нямаше да имам възможността да ви кажа ключовете на Живота и Смъртта, и човечеството щеше да си остане в посока деградация, а като живея, аз крепя и гладя Живота, и нещата стават все по-хубави.