То по принцип според мен е правилно Човекът да не е в наслагване за и върху живота на другия човек, като дървесна структура, а да са равнопоставени в своите воля и нрав, като паралелност между двата живота всеки със свое поле на изява и реализация, защото това са естествени нужди на човешките създания. Малко, като компютърен стил е моята философия за Живота, но тя е практическа и полезна, защото е логическата правомерност за нормалност между хората, като полезни логически открития и ключове за Живота. Не е хубаво хората да подтискат хората, заради груба душа и невежество, а хората да са мъдри и виждащи и усещащи за хората. На мен ми е ясно, че има малко по-настървени и по-изпъкващи характери, но науката на психологията и духовната наука на мъдростта ще направи по-вървежни тези хора, защото няма лошо да си силен и изпъкнал характер, но без духовност и благост Божествена, се получава, като мръсотия. Пак казвам, баланс между това, което виждаме, земното(плътското) и това, което усещаме и чувстваме(духовното, менталното, небесното).