Човекът е променлива в Неяснота за Своето Съзнание на Правота и Кривота, и Човекът е както свикне и с каквато кривота свикне. Най-тъжното е, че като свикне с някаква кривота в Личността си, колкото повече остарява, толкова повече коричка хваща около Сърцето и Съзнанието си, и става сляп и далечен за Божията Автентичност на Права Социалност и Удовлетворение в Живота. Когато Човекът е с Бога, Човекът има Божествен Компас за своята Правота и Кривота за Сърцето и Съзнанието си, и с Възрастта Човекът не закоравява и не става сляпо Уродлив. Като Социално Животно и на мен ми се иска да преживявам Автентични Разговори и Взаимоотношения на Божествената Проницателност и Разбиране и Емпатия и Светлина между двама или повече Души, ама просто Векът на Дявола е Осакатил Будното Съзнание на Хората, и аз се Чувствам самотен сред Хората, а когато съм сам се чувствам много Добре. Човекът по природа е Сляпа Жертва, като е без Бога, и точно това е Дистанцията на Съзнанията между Съзнанията, които по своя си начин Оцеляват или Погиват в Ум и Сърце и Съзнание. Няма нищо по-хубаво да си сам с Бога в себе си, да си уредиш Гражданската циркулация на Сферите в Живота, и всичко да е пей сърце, а не да има Хора около тебе, които да са далече от тебе, заради закоравялост и слепота за Разбирането и Дълбочината на Социалните Взаимоотношения и Истини, защото важно е за едно Човешко Същество, какво Чувства и какво Преживява и как си пропилява Времето на Живота, защото от това зависи Човекът дали ще е Право-Божествена(мъдра) Личност или Криво-Дяволска(нечестива) Личност.