Поетичният Герой Бай Ганьо от българския писател Алеко Константинов не отговаря на българската националност, а просто Алеко тогава е усмивал Властта, а не Народа. Вярно е, че винаги има изключения в народите, които хора са Бай Ганьовци, но това са косвени жертви на Злото, защото винаги има косвени жертви, а не е генерално за целия народ. Във всички народи има по един Бай Ганьо, но Алеко Константинов не е искал това писание за Народа, а просто е било обърнато към тогавашното Правителство, което Правителство не е било Просветено. Това е цялата Истина, и това е всичко, така, че Българският Народ не е Бай Ганьо, а Духовно Общество, като пак казвам, че винаги има изключения, защото винаги има косвени жертви на Злото.