Когато бях в София на работа в тези времена, ходих да пазарувам често в един магазин, и една продавачка се впечатли от мен, защото винаги си нося торбичка и сам си слагам продуктите в торбичката, защото, ако кажеш искам торбичка, продавачката ти слага всичко в торбичката, а ти само чакаш, и тази жена продавачка вика, абе аз имам една дъщеря, да те запозная с нея, и аз любезно викам няма грижи. Така и не се случи, защото промени в Живота и се върнах във Враца, за да си преживея това, което трябва да си преживея. И винаги Светия Дух ме праща на бойното поле от борби и борби и борби, защото Демони на Грешник бяха мои съседи в тези години, и така, какво да правиш. Хем интензивна работа в офиса, хем лични борби в свободното време, и аз съм зает човек. 🙂✌️☀️🌙