Това, което не знаем днес, и това което ни стряска в текуща логика, се оказва, че ще го разберем утре и ще го разнищим и ще го оправим. Така бях аз с компютърните дейности в моя Живот тези дни. Спокойно, и спокойствие е нужно в най-трудните моменти, колкото и съпротивително да е в нас към истерии от въображаемо задушаване, защото да се изпуснеш в дивотата на природата, какъв плод е това, и после какво ще ядеш от това в своя Живот, или просто ще си кажеш, ауууууу колко слаб бях в този момент. Спокойно, колкото и да не довиждаме и недознаваме, защото с мъдростта и смирението всичко се разкрива по правилния начин, но трябват устои(морални) срещу дивите изблици на природата(болни плодове без грамотност). Трябва благородност във винаги знаенето на това, че има нещо и след това, докато се задушаваме в сегашната мизерия. Споко, защото със спокойствие и право мислене и действие в съзнание към облагородяване на подсъзнание, ние виждаме и дишаме, а другото е диващина срещу учебника на Живота.