Аз намазах с малко винце от Чичо(шефа на семейните работи), и си пийвам и съжалявам ощетените Хора, които вече са трудни в Живота, и все е борба и скандали в техния Живот. Аз нали ви казах с предишна публикация, как една бяла циганка в чакалнята при личния лекар беше като диво животинче, несъвпадимо за цивилизования свят, и всичко това е от страдание и зор и мизерия за главата и сърцето, което тя е вкусила, заради начина си на Живот и Хората и невидимата ментална зараза, и тя се е изоставила на милостта на ужасите, които ужаси главата и излъчва за Мироглед и Свят и всичко около себе си, защото както свикнеш в главата и сърцето, така ще загинеш и в Живота. Страшно е, ама не го мислете, а празнувайте, за да минава времето хубаво.