https://www.facebook.com/share/p/17fCVohKi1/ Истинският мир идва в момента, в който човек спре да живее с очаквания. Не когато всичко се нареди идеално, не когато хората започнат да се държат „както трябва“, а когато просто приемеш, че реалността няма да се напасва постоянно по твоите представи. Голяма част от напрежението, което носим, не идва от самия живот, а от това, което очакваме от него. Очакваме хората да ни разберат, да ни оценят, да отвърнат по същия начин. Очакваме ситуациите да се развият точно както сме ги планирали. И когато това не се случи, вътре започва борба. В един момент обаче започваш да осъзнаваш, че колкото повече се опитваш да контролираш, толкова по-неспокоен ставаш. Не защото си слаб, а защото животът не работи така. Хората си остават хора. Грешат, разочароват, понякога си тръгват. Някои неща просто няма да се случат, колкото и да си ги представял. И когато спреш да се съпротивляваш на това, не се отказваш от себе си. Не се примиряваш. Просто спираш да хабиш енергия да воюваш с реалността. Оставяш нещата да бъдат такива, каквито са, и насочваш силата си там, където имаш контрол – в собствените си действия, избори и реакции. Точно тогава идва мирът. Не шумен, не показен. А тих, стабилен, вътрешен. Онзи, при който не всичко е перфектно, но ти си на мястото си.