https://www.facebook.com/share/p/17tztZJBUh/ Невронауката показва, че хроничният стрес е едно от най-увреждащите състояния за човешкия мозък и тяло. Когато умът възприема въображаемите заплахи по същия начин като реалните, той поддържа стресовата реакция постоянно активна — повишава нивата на кортизол, увеличава възпалението и ускорява износването на сърдечно-съдовата и нервната система. С времето този вътрешен натиск причинява повече вреди от много външни рискове. Психологията показва, че стресът не се определя от самите събития, а от това колко контрол смятаме, че имаме върху тях. Когато вниманието е фиксирано върху резултати, които не можем да повлияем, мозъкът навлиза в цикъл на безпомощност, който засилва тревожността, влошава вземането на решения и разрушава емоционалната регулация. Затова двама души могат да се изправят пред една и съща ситуация и да изпитат коренно различни нива на стрес. Изводът е следният: най-бързият начин да изтощиш мозъка си е да се бориш с неща, които не можеш да контролираш. Насочването на вниманието към това, което можеш да повлияеш, незабавно понижава физиологичния стрес и възстановява когнитивната яснота. Овладяването на тази ментална граница не е пасивност — това е една от най-мощните форми на самосъхранение, с които мозъкът разполага.