Имаше момент, когато бях забравил, че Животът е страдание, защото гледах своята си хубост на Живота в София, и не обръщах внимание на другите, защото поддържах своя живот в хубост, и се кефих на хубостта на своя Живот, и заради това бях забравил, че Животът е страдание, с което да си заслужим блаженството чрез изпит на Сърцето, но сърцето си ми е същото, каквото винаги си е било, просто сега съм по-помъдрял в нишките на логиките на Живота, защото с логика на живот се става мъдър, а не с емоции и хляб и зрелища и неоценяване на момента.