И аз съм бил палав, като дете, но не е било система за мен в характера ми, а просто отклонение от Живота на настроения за празници и такива детски работи с приятели. Щом интровертността ми ме подсети, че е болка съревнованието със съученици, значи си ми е било много добре със себе си. В характера нямаше нищо, освен аз и майка ми, защото такова си бях, и упорство в свършването на домашните работи, за да се освободя от ангажименти, защото това го желаех най-много, за да ми е хубаво в свобода, като домашните работи ги знаех още в клас, за да ги свърша колкото се може по-бързо, защото исках да съм свободен, но не беше опция да зарежа всичко, защото ми беше гузно да изоставя нещата, които света ми е наложил, и така в детството борбата ми беше за свобода на ума, като свършвам всичко и после съм свободен със себе си за своята любима интровертност.