Като всичко съм си свършил дневно и каквото е възможно, не тръгвам да се чегъртам с Хората, а си стоя сам и си лежа, и си пазя висотата на разума, а не да практикувам похабяване на главата и сърцето си, заради това, че съм търсач на земни усещания, като Северна Македония, която търси вкуса на Грандоманията чрез някаква неправедност. Личи си че Божието Слово е велико, защото Богът е Светлина и Чистота, които споменах, че са естествената Власт над всичко, но не съм тръгнал, като пълен простак да консумирам някаква грандомания, защото аз осъзнавам, че това не е точно съществено, а някакво отклонение към забиване в земното, което не е глобалната угодия за Живота и за след Живота, и точно това внимаване към граница между святото и светското ме опази, за да съм това днес, и просто си продължам с човечността и пътя за света, като нормалност за главите и сърцата на хората, защото аз това искам за себе си и това предлагам на Хората, като вече съм преоткрил интелигентността, въпреки че светът казва хляб и зрелища, като модерност на разтропаните либерали.