Аз обичам семейството си, ама колкото повече се страхувам от тях и тяхната глава, толкова повече избледнява обичта за съжаление, защото аз в страх мога ли да обичам, като съм зает със страха, а не с обичта. Така живее ли се, вечно невиждащ пътя пред себе си, защото главата ми е заета с мизерията, която прави Човека Простолюдец. На молитви за настроенията на Хората, и да се клатиме хормонално и да ставаме маймуни без акъл, заради мизерията в главата, вместо да сме с чисти и хармонични умове заедно срещу Живота.
Аз обичам семейството си, ама колкото повече се страхувам от тях и тяхната глава, толкова повече избледнява обичта за съжаление, защото аз в страх мога ли да обичам, като съм зает със страха, а не с обичта. Така живее ли се, вечно невиждащ пътя пред себе си, защото главата ми е заета с мизерията, която прави Човека Простолюдец. На молитви за настроенията на Хората, и да се клатиме хормонално и да ставаме маймуни без акъл, заради мизерията в главата, вместо да сме с чисти и хармонични умове заедно срещу Живота.
0 Комментарии
0 Поделились
5 Просмотры
Български
English