Една Жена ще разцъфти във вътрешна и външна красота, когато и се дава Мир и Любов и Мъдрост, а не хляб и зрелища в семейното гнездо, заради късогледство на себелюбие и земна поквара. Аз давам Мир на Мама, ама тя не ми дава Мир, като тя тръгва с грешка към мен и към себе си, заради несъзнателен Живот, защото не аз съм сложил ръце върху нейния Живот, а тя е сложила ръце върху моя Живот, и аз се задушавам, ама не аз трупам карма за получаване. Не аз съм тръгнал с грешка към Карма, а тя за съжаление, а аз не мога да я променя отвън. За нея е късно, и трябва още да се учи чрез прераждания, като остане на Земята между Ада и Живота, защото Раят в Отвъдното е само за Хора, които вече няма нужда да продължават да учат. Човек, който се мисли само за зрител, той цикли, защото самият зрител нищо не може да научи, когато е само зрител, а без Образование няма Рай.