Опасно е по принцип, защото това осъзнавам, защото, като дете по характер не консумирах в пълна сила подаръците си от рожденните дни, а ги оставях да си стоят без да ги консумирам, защото съм такъв човек, като характер и нрав. Не консумирам първично, а се наслаждавам на това, което имам преди да ми се случи нещо в главата, защото първо да съм наясно с текущия момент и после да видя дали съм готов за следващия момент, и не ламтях, а просто обработвах сега себе си и нещата, защото съм бавен, като костенурка за Живота, защото ме беше страх от неизвестното, а не да се счупя от неизвестното, и когато съм имал горчиви моменти сам, като дете, заради нюанси на меланхолия за бъдещето, съм имал гузност и съм се щурачвал над себе си, защото тъга някаква, като бях дете, ама от време на време в празнични моменти съм забравял за тъгата, и съм се радвал, и даже съм залитал в радост, като дяволче, но винаги се връщам към това усещане - има нещо тъжно, внимавай, защото Животът е неизвестен и няма връщане. Малък келеш, който е голям интроверт, и сега също в зряла възраст съм голям интроверт.