Точно това е, че Хората, ако не са хуманни и само врякат и врещят и не проявяват разбиране и мекота за общото ни време на Живот, аз си разточвам енергията в мизерията, която те ми създават и губя самоинициативност и се уморявам от мазнотията на лошотията за главата и сърцето, и заради това искам да съм сам, защото не е хубаво да си пропиляваме Животът в пълните глупости на непросветеността и да ставаме осакатено простолюдие, и си е грехота за Човечеството това, заради вплитане на Земното без Небесното, и после ставаме грозни Хора и го разбираме само пред Деня на Страшният Съд. Това са гадости, но това е житейският пример за Хората, като извличане на съществеността от това към Хората.