Да дам малко топлинка на Хората с Надежда, защото без Надежда живее ли се. Вяра и Надежда и Любов. Това е топлинката на Живота, за сили в продължаване на Живота, защото така или иначе сме се пръкнали в Живота, ами поне да си спасиме Душичките, а не заради недовиждане на Човека всички да страдаме в Безбожието на Лошотията и Беззаконието на Тъмността на тези Лоши Сили в Астрала, в които Хората се превръщат, заради лоши гръговрати на не винаги съзнателно ниво, а по-често на подсъзнателно ниво, защото пак от човешка немощ ставаме мръсни в Живота, и после Животът е дразнение и досада и смут, а не обект на интелектуален градеж, както го виждам аз, когато съм самоинициативен, заради сам в Живота.