Вас не ви боли, когато си чупите главата(менталното/психиката), защото то там няма директни нервни окончания за организма ви, и така ставате гадни хора, а това не се забелязва и усеща, докато не се спрете в Живота и не погледнете назад, какви сте били и какви сте сега. Преди със стегнато Съзнание, а сега с разтегнато Съзнание. Аз съм в съзнателност за всички мои чакри и ме боли, когато виждам смърт за главата и сърцето, защото аз съм в дознание и виждане за своето съзнание/подсъзнание и забелязвам, когато се влоша или излекувам. Всичко забелязвам, и работя за решенията в Живота, а не да съм чвор, който не познава себе си и Живота си и се потрошава с Хората в Живота си. Разум и Съзнателност и Мъдрост, и така човекът се запазва във времето, като Катедрала, а не се разваля, като Цървул.