Всячески искам да оправия народното простолюдие, и Хората да са съществени за себе си, защото от простолюдието човешко много боли и всичко се заразява и всичко загива. Това да си неграмотен за главата и сърето си е страшно. Целият съм в рани, заради неграмотността на Хората за главата и сърцето си. Избледня ми визията от болки, ама още се стремя към нея нравствено. Тъмнина и нищо не мога да направя, защото не виждам в Живота си, защото Аурите са без Бога, и дните се развалят и после Хората се развалят. И после, защо Хората казват, че като мълчиш си най-хубав, защото всяко слово може да бъде болка в главата и болката ражда болка и така всички ставаме Зомбита. Знаете ли какво е да нямате години наред Покой в главата. То от лигавщина на безсилие за себе си и дните си.