Хайде да се обичаме вече, а пък злокачественото остроумие е неизбежно, но с разсъдък и разум можем да го направим безвредно за реалността на своите Животи. Да си направим Животът хубав, а това става с Мир и Любов и Мъдрост. Знам, че е скука това нещо, но не ни праща във вечните страдания на безмирие за нашите разуми, като тази лошотия ни лишава от удовлетвореността на самоинициативата (двигателността), заради всякаквите странични шумни вреди, които пречат на нормалността на нашите разуми, и край със смисъла на нашия истински кеф на творци, а пък Мъдростта е в това да се вижда малко по надалече за нашата благодат, колкото и тук и сега да ни е скучно, и да искаме да правим пакости от злокачествено остроумие на палавост и безмирие.