Така е. Сила на характера не е да крещиш в падения на безсилие от подсъзнателно желание за контрол и манипулации на чуждия Живот, а устояване в Морал срещу деградивността между теб и чуждия Живот. Сила на Харкатера е да обичаш някого и да го оставиш в разум със себе си, когато не искаш той да прави нещо. Морално устояване в изпитанията, не като падаме в гняв, а като се държим на висота, дори, когато всичко е подложено на изпитание спрямо нас. Мама не държи на изпитания, защото не е открехната към Всемира на Божественото, но съм неин син, и аз съм по-малък от нея, и тя не ме слуша, защото е заблудена от кървавата йерархия, която е носила чума от поколение на поколение, защото не винаги родителят е Светецът, а понякога Детето е Светецът, а Светецът е Родителят, и в случая Детето е родител на Родителите си, но те не го знаят, и вървят към неспасението си, защото кървавото разбиране за Семейство.