Спасих съквартиранта и себе си, когато бях в София, от хазартния Наемодател, който ни гонеше от днес за вчера, като намерих нова много по-читава квартира с отделни стаи, а Съквартирантът не бе доволен, защото не е той спасителят, а той от невежество отлагаше, защото емоции от неправдивост към нас, а аз гледах само спасението трезвено без емоции, и после всичко е лесно за нас, заради мен, защото съм трезвен, а не емоционален в забатачване към безбожие, ама няма значение, защото му беше добре на съквартиранта, и всичко улегна в разкош, когато имаше пространство от моята намерена по-добра квартира, спрямо тази, която той намери за нас с този гнил наемодател.