Аз много обичам да съм сам, защото така се концентрирам върху градежа на Живота си и не се разсейвам от всякакви Хора, я осъзнати, я не, и си коткам процесите и няма никакви смущения от Хора, и точно със самота и самостоятелност ми бяха най-щастливите и градивните години в София. Много ми липсват тези самостоятелни години на Святост и Тишина и Градеж, като пак ще дойдат такива години, ама вече няма да съм млад, ама ми дреме, защото важното е да ми е добре на главата, а това става само, когато съм сам, и вече мога да се кефя на опита си в блатото, което блато ме научи, че има Живот не само в Прилежността, както бях на младини, а вече съм надграден и по-лесно ще минава Животът, когато пак дойдат самостоятелни и тихи години на Градеж за моя Живот.