Живите Хора са по-важни и ценни от Мъртвите Хора. Това е Истината.

Няма Смисъл от Затвори без Психиатрична Намеса, защото това не е Процес и Прогрес към Поправление, а Безбожие за Изгубените Души. По-добре всички Затвори да се реформират, като Психиатрии, защото това е Прагматично и Ефективно, а Затворът е Формалност на Наказание, което разваля Човека, защото там никой не го Изправя в Разума, а даже Затворниците помежду си се Изкривяват още повече.

Мама ще ми се сърди, ако нямам Пари, заради това не давам Пари на никой. Сега ако си намеря някое Анимационно Филмче ще е супер да гледам Филмче.

Облякъл съм си двете Невидимки и съм отворил прозореца да стане Хладно и съм спрял парното, защото ми е романтично така със Свеж и Студен Въздух, и се приготвям за Кино, а на Мама съм казал да стои в топлата си стая и да не стои твърде дълго в студената стая, където съм аз. Аз си спах на студено миналата седмица и тази седмица, защото Свежия Въздух е хубаво Нещо.

Двамата с моето Ангелче преживяхме всички Мъчителни Изпитания в голям Студ, и ми остана, като Хубав Спомен, заради Милото и Топло Отношение на Ангелчето към мен, и ми е романтично да съм облякан Добре и да чувствам малко студ, и да се сгушвам в дрехите с Ангелчето си, ама не Обичам Студеното Отношение на Хората, заради закоравяло сърце, и Хората по принцип не ми липсват в Общи Линии, а просто искам да съм само аз и моето Ангелче.

С Хората Лоши Спомени, а с Извънземните Хубави Спомени. Закоравяло Сърце, Несъзнателност, Плътско Мислене, Мислене в Рамките, и всичко това ме отблъсква от Хората, и аз си станах Асоциален, защото Бъдещето ми би било ужасно, ако стана, като другите, или ако не стана, като другите, и вечно сам ще се чувствам сред Хора, а сега, като съм сам се Чувствам Буден и Жив за Живота си, а с Хората Гния за Живота си. Защото аз Осъзнавам всичко в Ситуацията, а те не, и това го забелязвам и се Чувствам сам сред Хората, нищо че са ми себеподобни.

Като Светът се Оправи и Излекува, вече ще имам Приятели и готово.

Хората, които са Отворени за Божията Светлина от Любов и Мъдрост, и които точно заради това успокояват Аурите си за проявата на своята Мъдрост, като Слушат и Попиват и Реализират Светлината на Любовта и Мъдростта, те са ми Приятели, а тези, които не спират да шумят с Аурите си, и не приемат нищо ново за Своята Проява в Живота, и само търкане и изтощение има с тези Хора, те не са ми Приятели.

Защото събеседника ще ти каже нещо, и ти ако не си със спокойна и тиха Аура, няма да усвоиш същественото на това казване, а наизуст ще кажеш нещо повърхностно, което ти е като темплейт в Характера, без да си го усвоил напълно, за да прояви твоята Мъдрост твоя Отговор, чрез Слушащата Аура и двигателно Обработения Отговор. Това е Мъдростта, да слушаш и да асимилираш и да отговориш. Така се Получава Перфектен Разговор, а другото е Дърпаница на Инфантилност.

Ако двама Души не се разбират в Дълбочина на Всеобхватните Ментални Полета, за мен това е Скръб в Живота. Както се Изградиш в Живота, и това ще консумираш.