Моята представа за Шамари е полуупойваща терапия за успокояване на нервите и привикване на Живот без нерви, защото по-качествен шамар от това да дадеш Спокойствие и Покой на Насилника и Манипулатора и Вредителя, няма. Но по принцип Евтаназията си е направо Спасение за Духа, защото не Боли, и се спасяваш от потенциални вреди за Духа от Живота, защото те няма в Живота.

#новини #news

#новини #news

#новини #news

С Мръсотията и Мазнотията в Главата се свиква, защото това е просто дискомфорт, а не болка, но неприятното е когато има някакви пикове от трусове в Живота ми, защото това вече е болка. Това е единствената неприятност, като усещане на Животинчето, което съм, и което Живее Умствено в Небесата, и някой ме боцка и слизам пак в страдалческата Земя на Хората. Общо взето това е картината, когато изпаднеш в Немилост за Безчувствения Капиталов Свят.

Спасението ще дойде от Небесата, но се изчакват някакви Астрални Процеси, а Спасението няма да дойде от Земята, защото Спасението идва от този, който не го боли и не страда, а не от този, който го боли и страда. Това са си Естествени Причинноследствени Логики на Разума, като Обща Картина на Нещата от Живота.

Атезмът във вас си вика, че това са Глупости, но точно заради Атеизма сте Повредени и Страдате. Човек, който не е в Контакт със Знанията на Астрала(отвъдното), обикновено попада в Изкривявания и Наранявания, и така си Ходи в Живота. 🙂

Не увеличавайте Болката си с допълнителни небожествени процеси, които вие си причинявате в Основните Астрални и Съдбовни Процеси, които са ви дадени от Огромните Могъщи Интелекти в Отвъдното. Не си Чупете допълнително Главата, а бъдете Интуитивни и Деликатни за своя Живот, а не като Слон в Стъкларски Магазин. Марк Аврелий е казал, Мъдрият Човек приема и изтърпява болката си, но не добавя към нея нова болка. Казвам го от Обич към вас и Идеала за Общество с вас, но всеки според нивата си на Нечестивост ще го приеме, като смешка или не, все тая, Животът продължава. :)

Има малък проблем с превода на парите до сметката ми, но аз си го предизвиках, защото има едно неписано правило, с каквото се похвалиш без това ще останеш. :) Това е дреболия, защото не си заслужават Нервите, заради Земното и Плътското, а важно е да запазиш Духа си, колкото се може повече във възрастта, а не Сърцето ти да стане развалина, защото каквото е Сърцето, това ще консумираш, а това е Неприятното в Живота, като Опасност в Живота.

Афекция Афекция, но винаги в Изправна Точка в Съзнанието. Това е Величието на Бога за Човека.