Аз съм психясал от Злото в Отвъдното и от Злото на Хората, и то Луд умора няма. Пречистване на Земята и Астрала, както си е по учебник, и нямам умора, защото колкото повече ме удря Злото, толкова повече се сещам да ги трепя, а ако ме оставят на мира аз ще забравя за тях и те ще могат спокойно да си покваряват Света, но виждате ли колко са глупави, защото Злото е Емоционален Дивак, а не Логически Мъдрец.

Аз имам логика в основа, която ме предразполага към Мъдрост, защото не нося никаква Болка в себе си и съм се развил благоприятно, но гледам Светът в страдание от себе си, заради невидимото Ментално Зло между Хората, и ме хваща яд, защото можех да бъда и на ваше място, и Мир нямам, защото ме хваща яд, как Злото убива Хората, докато Живеят Хората. То злото и мен иска да направи Зомби, ама аз не се давам, защото имам съзнателна Котва на Живот към своето място във Вселената.

Нужен ви е космически покой, за да се развиете, като Ангелите и Архангелите, както те, заради космическия покой са се развили с тези свръх морални(духовни) ценности и с тези свръх технологични науки.

Ако не давате Мир и Покой на Жена си или на Мъжа си, значи не я/го Обичате, а само илюзии имате, че я/го Обичате. Човешката Немощ е Трагедия за Вселената, но добре, че са Ангелите в Отвъдното да просветляват Човека.

"Ако ти наистина ме обичаше, щеше да се омъжиш за някой друг". Така е, защото Човекът иска покой, а като не му се дава покой, той си мисли, че не го обичат. 🙂✌️☀️🌙

Една Жена ще разцъфти във вътрешна и външна красота, когато и се дава Мир и Любов и Мъдрост, а не хляб и зрелища в семейното гнездо, заради късогледство на себелюбие и земна поквара. Аз давам Мир на Мама, ама тя не ми дава Мир, като тя тръгва с грешка към мен и към себе си, заради несъзнателен Живот, защото не аз съм сложил ръце върху нейния Живот, а тя е сложила ръце върху моя Живот, и аз се задушавам, ама не аз трупам карма за получаване. Не аз съм тръгнал с грешка към Карма, а тя за съжаление, а аз не мога да я променя отвън. За нея е късно, и трябва още да се учи чрез прераждания, като остане на Земята между Ада и Живота, защото Раят в Отвъдното е само за Хора, които вече няма нужда да продължават да учат. Човек, който се мисли само за зрител, той цикли, защото самият зрител нищо не може да научи, когато е само зрител, а без Образование няма Рай.

Това беше изпитание на мама, че живея с нея, но като повечето хора, те не могат да изтърпяват изпитания, тоест не могат да си вземат изпитите, не могат да търпят на Болка, не могат да поддържат Морал дори в Бурите, и тези Хора циклят, като се смазват в прераждания, докато по чудо не им прецъка в главата нещо за Духовното Живеене, а това да му прецъка на Човек в главата е цяло Чудо, защото е трудно, защото не се вижда тази щракалка ей така лесно.

За мен сега тази ментална шракалка за духовното е лесна щом съм я открил, и аз съм разработен от Ужасите на Отвъдното и съм устоявал в Морал в Бурите и ми е лесно, защото вътрешно ми е блажено и знам, че нищо земно отвън не си заслужава вредата за мен, а знам, че със Спокойствие и Разум и Логика мога да си направя Живота хубав, а тези, които не са открили тази ментална щракалка на духовното живеене, на тях им е трудно и правят нещата със сила, за да живеят хубаво, а това е карма и вреда за тях самите, но добре, че не го осъзнават, защото не всеки издържа на Болки.

В родата има едно лемаво детенце, което не е будно и активно за Живота си, защото повечето съвременни деца са такива непукистични и сърдити на Живота за мисиите си, като отговорности, и Мама, като буден гражданин подхожда, дай да го зорим да учи да стане човек, ама със сила нищо хубаво не става, а най-много да има странични нежелани ефекти и да стане чудовище от омрази, когато порасне. По-добре, като Дева Мария, със Святост и Разбиране и с Любов, като взаимоотношение да го мотивираме, и така той сам ще бута и леко ще мине през своето време, и няма да стане Звяр в Омрази и Бесове, ама несъзнателните не знаят друг подход, заради Човешка Немощ на липса на себепознание за вътрешен потенциал. Сложно е защото Човекът е немощен, тъй като Човекът не е проектиран, като Администратор на Главата и Сърцето на Човека, и заради това има насилие между Хората, заради Човешка Немощ на искане и искане и искане и очаквания и очаквания и очаквания, и така Мизерията се случва между Хората, заради човешка немощ и несъзнателност. Не искай и не очаквай, а просто с Любов движи нещата, но е трудно, защото несъзнателност за своя потенциал.

Ей така стават петминутките на Хората от Хората. Агресивен тон в отношение и пошлост в отношение и посредственост в отношение и мръсотия в отношение, и Хората придобиват бесове на петминутки, защото са станали разхлабени и разтегнати Съзнания, и вече са Хора от които да бягаш, за да се спасиш. Петминутката е Болест, която я имат повечето Хора, а дори не се лекуват в Психиатрията.