Да дам малко топлинка на Хората с Надежда, защото без Надежда живее ли се. Вяра и Надежда и Любов. Това е топлинката на Живота, за сили в продължаване на Живота, защото така или иначе сме се пръкнали в Живота, ами поне да си спасиме Душичките, а не заради недовиждане на Човека всички да страдаме в Безбожието на Лошотията и Беззаконието на Тъмността на тези Лоши Сили в Астрала, в които Хората се превръщат, заради лоши гръговрати на не винаги съзнателно ниво, а по-често на подсъзнателно ниво, защото пак от човешка немощ ставаме мръсни в Живота, и после Животът е дразнение и досада и смут, а не обект на интелектуален градеж, както го виждам аз, когато съм самоинициативен, заради сам в Живота.

Точно това е, че Хората, ако не са хуманни и само врякат и врещят и не проявяват разбиране и мекота за общото ни време на Живот, аз си разточвам енергията в мизерията, която те ми създават и губя самоинициативност и се уморявам от мазнотията на лошотията за главата и сърцето, и заради това искам да съм сам, защото не е хубаво да си пропиляваме Животът в пълните глупости на непросветеността и да ставаме осакатено простолюдие, и си е грехота за Човечеството това, заради вплитане на Земното без Небесното, и после ставаме грозни Хора и го разбираме само пред Деня на Страшният Съд. Това са гадости, но това е житейският пример за Хората, като извличане на съществеността от това към Хората.

Казвам ви го, като от Z поколението, което вижда невидимите и микро престъпления от Хората за Хората, защото те нямат усет и мениджмънт над Менталното си, защото нямат съзнателна Болка за менталното си, когато си увреждат Съзнание и Подсъзнание, и това е, което искам да кажа, че Буден Живот за Будно Съзнание, защото не всяка Болка води към Просветление, а повечето земни болки водят към развала.

Бог е Любов, който дава само Болка на Осъзнаване и Просветление, а не Болка на спадове на Духа и Развала. Това исках да кажа днес, и си почивайте вече, за да оцелеете, като Съзнание за вашето лично Блаженство във Вечността, и знайте, че повечето действия в Живота са опасни, защото повечето действия в Живота не са от Бога.

С кротуване и мируване се учат нещата, защото когато сте искали в емоционалност да действате, вие ще се раните и ще си отнемете от силата, но ако не сте действали в бурността на емоцията и гнева и тъмното, вие ще видите, че сте щели да се раните, но не сте се ранили, за да паднете още надолу в Духа си и да го придобиете, като навик, а ще го видите в по-горно ниво на Духа си, и така с мощта на горното ниво на духа си, ще виждате, колко щуротии сте избегнали, че да си отнемете от силата, и с отнемането на силата после да не можете да се изправите от липса на сила, за да бъдете свестни за себе си и хората около себе си. Господ казва, леко и внимателно, за да се вижда, иначе бясно и безразсъдно - силите изчезват и ставате слепи, и така ставате изгубени души, които сами се обричат на мизерия и дерзания във Вечността, и то защото не сте имали някаква минимална съзнателност за Разума си. Опасно е Хора, и заради това пледирам да се укроти и омиротвори междучовешката система на Живота на Земята, и да не ставаме гадни Хора, които се наричат простолюдие(неспособни за своето благополучие) от тези, които са на по-горно ниво в Живота на пари и имане и всичко.

Хората не винаги имат спирачки, точно, като децата, само, че на по-зряло ниво за ситуацията в даденото житие и битие. Ние Хората сме Деца, Малки и Пораснали, и аз това искам да кажа, че Децата имат нужда от Родителя си, както малкото детенце има нужда от майка си, и Хората имат нужда от Баща си(Бога си). Това исках да кажа и наздраве с една биричка, колкото да ми натежи главата за спане, за да мине времето по-бързо и си лягам, и Животът продължава в отвореност(listening tcp/udp ports) за новите щуротии и проблеми, защото от своя страна не си правя излишни процеси от всякакви предпоставки за проблеми, точно както компютърната операционна система не се самосаботира със своите си процеси.

Има си хора на светското и има си хора на святото. Аз съм детайлизирал нещата, за да не загиват Ангелите с Хората, защото аз знам кой е светско дете и кой е свято дете, и вече Ангелите знаят, защото аз знам. Спасявам Ангелите от Хората и Хората от Ангелите, за да няма страдание на Земята, защото Гневът не е хубаво нещо, и гледам да го предотвратя. Някои Хора не са родени да бъдат Божества, а други Хора са родени да бъдат Божества. Вие си знаете какви сте, защото и на мен ми беше сладко светското, но винаги съм имал едно наум и с дебела линия съм се разграничавал от светското и съм клонял към святото, тоест не в слава и чуждо удобрение сред Хората, а сам в уреденост и покой и удовлетворение със собственото си аз.

Опасно е по принцип, защото това осъзнавам, защото, като дете по характер не консумирах в пълна сила подаръците си от рожденните дни, а ги оставях да си стоят без да ги консумирам, защото съм такъв човек, като характер и нрав. Не консумирам първично, а се наслаждавам на това, което имам преди да ми се случи нещо в главата, защото първо да съм наясно с текущия момент и после да видя дали съм готов за следващия момент, и не ламтях, а просто обработвах сега себе си и нещата, защото съм бавен, като костенурка за Живота, защото ме беше страх от неизвестното, а не да се счупя от неизвестното, и когато съм имал горчиви моменти сам, като дете, заради нюанси на меланхолия за бъдещето, съм имал гузност и съм се щурачвал над себе си, защото тъга някаква, като бях дете, ама от време на време в празнични моменти съм забравял за тъгата, и съм се радвал, и даже съм залитал в радост, като дяволче, но винаги се връщам към това усещане - има нещо тъжно, внимавай, защото Животът е неизвестен и няма връщане. Малък келеш, който е голям интроверт, и сега също в зряла възраст съм голям интроверт.

Аз като бях малко дете не бях лигльо, а сега станах лигльо, като пораснах. 🙂✌️☀️🌙

Много ми беше хубаво, като бях дете, и заради това се връщам да ви разправям за менталната си порядъчност, като дете, защото се наслаждавах на безгрижието и спонтанните самотни и самостоятелни меланхолии в детството, че даже съм плакал, когато ме е чакало училище с хора, а аз исках просто да бъда сам с майка си и никой да не ме закача.