Хайде да се обичаме вече, а пък злокачественото остроумие е неизбежно, но с разсъдък и разум можем да го направим безвредно за реалността на своите Животи. Да си направим Животът хубав, а това става с Мир и Любов и Мъдрост. Знам, че е скука това нещо, но не ни праща във вечните страдания на безмирие за нашите разуми, като тази лошотия ни лишава от удовлетвореността на самоинициативата (двигателността), заради всякаквите странични шумни вреди, които пречат на нормалността на нашите разуми, и край със смисъла на нашия истински кеф на творци, а пък Мъдростта е в това да се вижда малко по надалече за нашата благодат, колкото и тук и сега да ни е скучно, и да искаме да правим пакости от злокачествено остроумие на палавост и безмирие.

Добре, оставям ви със себе си, а пък ако се сетя нещо ще споделя.

Скука не скука или шум и лудница, то човекът е както свикне в Сърцето си, ако свикне с Доброто, добър ще е, и ако свикне с Лошото, лош ще е, защото Човекът е софтуер, и както си изправи или огъне софтуера, заради себе си или заради другите. Естествено състояние сам, а второстепенно състояние с другите, а не обратното, защото едното е правилност за софтуера, като така ще направи нещо в Живота си, а другото е нещастие за софтуера от липса на КПД(коефициент на полезно действие), я осъзнато я не, и така, какво да правиш.

Оставям ви вече и аз да съм със себе си и вие със себе си, и от самостоятелност и самодостатъчност сами към градеж и радост заедно, а не в неправилност да живеем заедно, и така да се измъчваме и така, хем да ни боли, хем да ни сърби, защото неправилно живеем живота, като се омазваме взаимно, защото не сме пълни личности, че да ни е хубаво с Хората, и заради това се получава хем боли, хем сърби.