Сега няма да пия алкохол. Почивка, че цял ден ме поболява лекичко главата от ракията. Много искам да ви гушкам, ама няма как. Пак стана нощ. Лека Нощ и до нови споделяния.

Аз като не съм свикнал и не съм се отпуснал със Жена, нищо не говоря и не съм лигльо, ама сигурно ако свикна с нея ще се отпусна и ще и говоря. Аз никога не съм бил в компания на Жени, и не съм опитен със Жените, и свалките са ми трудни, и ми се иска направо вече да сме си свикнали един с друг, и да прескочим флирта и свалките, ама няма как, ама карай да върви.

Като бях по-малък(млад) преди в работата по-зрелите колежки ми се радваха, ама сигурно защото ме харесваха, а аз тогава бях много слаботелесен, и от желание да ме поддържат ме питаха да нямам глисти, ама нямах, а просто защото нямах изграден навик да се храня и не се храних, а сега съм свиня. 🙂✌️☀️🌙

Както и да е. Лека нощ, а пък ако ми дойде нещо на ум ще споделя.

Вижте този човек какво каза. Всяка буква е икона, а всяка дума от букви е иконостас. Много е хубаво, защото то си е така.
https://www.youtube.com/watch?v=CjiMYxXNnjg

Лека нощ и до нови вълнения в този Живот.

Събудих се в 6 часа сутринта и чакам новите проблеми в Живота.

Човешкото е немощно и заради това не може да се реализира Божият Рай на Земята, но като кажеш Човещина, разбираш Милосърдие и Благост и Мир и Топлина и Светлина. Такава е естетиката и така си е прието в разбиранията, защото Човекът по принцип не е лош, но от немощ на емоционалните дни се случва понякога да се превърне в Звяр и да свикне да бъде Звяр, а с Морала Христов, това с малко усилия и търпеж се преодолява, и спасението става лесно. Не гледайте несгодните дни към нерви и гняв от немощ и морално неустояване, а гледайте нормалността за Психологическото ви Състояние и Здраве. Аристократ не е Фарисея, който е паднал в немощта си към автоматизация и слепота и грубост и илюзия и безчувствие, а Митърът, който двигателно моли и умилостивява разума си към човещина от знание и осъзнатост за Пътя, в който Път е немощен без Бога, че да получи радост за себе си.

Ей така от немощ човешкото сърце закоравява, защото човекът е животинче в кланица, и като не внимава го колят, заради вътрешната човешка атоматизация към безчувствие. Внимаваш и се спасяваш, като човешкият разум е двигателен към будност в чувстване на хората и света около себе си.